Спящата катерица, Глава 04., Rogger Dojh

2011-01-21 21:40:11; book, scf, български, Спящата катерица, Rogger Dojh, Спящата катерица, Rogger Dojh

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се
на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за "Freudiana"
и
на Том Кланси за "Реална заплаха
 
       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|
 
* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи
 
 
4.
 
 
Криси също прекарваше отредените й в самота часове полудявайки, но по свой си начин. Затворът й се изпълни с дуум-прасета, баби-педераси, полуфабрикати с пушки и барони. Тя бродеше с часове наред с насочено пред себе си оръжие и ги разстрелваше. Газеше в радиоактивни езера и търсеше скрити врати. Сънищата и представите й се сляха и тя загуби способността си да ги различава.
 
Докато един ден, както блуждаеше из килията си насън, съвсем случайно тя направи нещо на една от стените, част от каменните блокове се повдигна безшумно нагоре и тя прекрачи прага на тайно подземие, което извеждаше навън - сред белия свят.
 
Събуди се от песента на птичките. Този пронизителен звук застави ушите й, отвикнали от горската тишина, да пищят. Бледата предутринна светлина я заслепи и небето й изглеждаше като разтопено, врящо желязо.
 
Свежият прохладен въздух изгори гърдите й и тя с закашля.
 
След което вече беше някъде във въздуха, пищяща и захилена до уши, без да е в състояние да направи каквото и да е друго. Парцалите, висящи по нея, замърсиха околната среда и тя се хвърли в кристално чистия вир на поточето, което си играеше наблизо. Поточето се плискаше надолу по склона и после през малката долина, под снизходителния покрив на боровата гора.
 
Водата й се стори като топла майчина прегръдка.
 
Криси Саулър. Да я бяхте видяли в този момент - отслабнала малко повече от необходимото, с чудесна дълга до кръста коса, очи, заслепяващи слънцето и одежди, с каквито Майката Природа я бе довела на тази земя.
 
Минералите разтвориха онези неща, които се бяха налепили по кожата й - по-сложни по строеж от отношенията в телевизионния сериал "Пътеводна светлина" и по-страшни от химическа война.
 
Целебната кал, която се надигна сред водните вихри от дъното, изцери раните й.
 
Едно семейство пъстърви разочаровано се заизнизва нагоре по течението.
 
Някой я наблюдаваше от брега.

 

Copyright (C) 2020 dojh.net | rogger@dojh.net